Книги от Франк Хърбърт

Франк Хърбърт е роден на 8 октомври 1920 г. в Такома, Вашингтон. През 1939 г. той излъгва за възрастта си, за да получи за пръв път работа във вестник („Глендейл Стар“).

Докато служи във Военноморските сили на САЩ като фотограф, в писателската му кариера има временно прекъсване. През 1941 г. той се жени за Флора Паркинсън, но се развежда с нея през 1945 г. Имат една дъщеря – Пени, родена на 16 февруари 1942 г. в Сан Педро.

След войната той следва във Вашингтонския университет, където през 1946 г. среща на лекции по творческо писане Бевърли Ан Стюарт. Те са единствените студенти в курса, които са успели да продадат свои творби за издаване – Хърбърт е продал два приключенски разказа на списания, а Стюарт е продала един на списанието „Модърн Романс“ (Modern Romance). Сключват брак в Сиатъл на 20 юни 1946 г. Първият им син, Брайън Хърбърт, се ражда на 29 юни 1947 г. в Сиатъл. Вторият им син, Брус Хърбърт, се ражда на 26 юни 1951 г. в Санта Роза, Калифорния. Франк Хърбърт не завършва следването си, защото (според Брайън) е изучавал само каквото го е интересувало и не е покрил изисквания курикулум.

След следването си той се връща към журналистиката и работи в „Сиатъл Стар“ и „Орегон Стейтсман“. Също така, той е автор и редактор в списанието „Калифорния Ливинг“ в продължение на повече от десетилетие.

Хърбърт започва да чете научна фантастика през 1940-те, и да я пише през 1950-те. Негови разкази излизат в „Стартлинг Сториз“ и други списания. За следващото десетилетие той написва около двадесет разказа.

Кариерата му като романист започва с публикуването през 1955 г. на „Драконът и морето“. В тази книга той използва обстановката на подводница от 21 век, за да изследва нормалността и лудостта. Книгата предсказва световни конфликти около производството и потреблението на петрол. Критиците я одобряват, но продажбите не достигат особен обем.

Хърбърт успява да се посвети по-пълноценно на писателската си кариера, когато съпругата му се връща на пълно работно време като рекламен автор в областта на складовата търговия, и става основният източник на доходи за семейството през 1960-те. Работата му върху „Дюн“ започва през 1959 г. В интервю на Уилис Е. Макнейли той споменава, че веднъж трябвало да пише за списание статия за пясъчните дюни във Флорънс, Орегон, но се увлякъл в темата, и се оказал накрая с много повече суров материал, отколкото е нужен за статия. Статията никога не била написана, но се превърнала в семенцето на идеята, прерасла по-късно в „Дюн“.

Романът му отнема шест години изследвания и писане. Тъй като е бил много по-дълъг от стандартната комерсиална научна фантастика по това време, той бива издаден в списанието „Аналог“ като две отделни серии, през 1963 и 1965 г. След това книгата е отхвърлена от почти двадесет издатели, преди да бъде приета за печат. Един от издателите, преди да отхвърли ръкописа, записва пророческите думи: „Може би правя най-голямата грешка на десетилетието, но...“. Накрая малкото филаделфийско издателство „Чилтън“ дава на Хърбърт 7500 долара аванс, и скоро „Дюн“ се превръща в небивал успех. Книгата печели наградите „Небюла“ за 1965 г. и споделя наградата „Хюго“ за 1966 г. „Дюн“ е първият роман – представител на екологичната научна фантастика и съдържа множество широкообхватни, взаимосвързани теми, и е написана от гледните точки на много герои. Този метод бива срещан във всички други зрели творби на Франк Хърбърт.

Книгата не се превръща в бестселър веднага. Към 1968 г. тя е донесла на Франк Хърбърт около 20 000 долара, много повече от повечето научно-фантастични романи по това време, но не достатъчно, за да му позволи да се заеме само с писане. Публикуването ѝ обаче му отваря много врати. От 1969 до 1972 г. той е отговорник по образователните теми на „Сиатъл Пост-интелидженсър“ и лектор по общо и интердисциплинарно обучение във Вашингтонския университет от 1970 до 1972 г. Работил е във Виетнам и Пакистан като социален и екологичен консултант през 1972 г. През 1973 г. е режисьор-оператор на телевизионното шоу „The Tilers“.

През 1972 г. той най-сетне успява да се отдаде изцяло на писането. Радва се на значителен комерсиален успех през 1970-те и 1980-те. Живее в домовете си в щата Вашингтон и Хавайските острови. През това време създава многобройни книги, и изследва екологични и философски идеи. Продължава цикъла за Дюн с „Месията на Дюн“, „Децата на Дюн“, и „Бог-император на Дюн“. Други важни негови произведения от този период са „Експериментът Досейди“, „Богосъздателите“, „Бялата чума“ и книгите, които той написва в съавторство с Бил Рансъм – "Инцидентът „Исус“", „Ефектът на Лазар“ и „Факторът на издигането“.

Успехът на Франк Хърбърт е помрачен от лична трагедия. През 1974 г. съпругата му Бевърли претърпява операция от рак, която ѝ дава още десет години живот, но съсипва здравето ѝ. Тя умира през 1984 г. В послеслова си към „Дюн: Домът на ордена“ Франк Хърбърт пише вълнуващо паметно слово за нея.

През същата година кариерата му процъфтява благодарение на филмовата версия на „Дюн“, режисирана от Дейвид Линч. Въпреки големите очаквания, големия бюджет и известните актьори, филмът е зле посрещнат и не особено успешен в САЩ. В Европа и Япония обаче той се радва на горещ прием. През същата година Хърбърт издава петата книга от поредицата – „Еретиците на Дюн“. По-късно същата година, след смъртта на Бевърли, той се омъжва за Тереза Шакълфорд.

През 1986 г. Хърбърт публикува „Дюн: Домът на ордена“, която обединява много от сюжетните нишки на сагата. Това е последната му книга. Той умира от рак на панкреаса на 11 февруари 1986 г. в Мадисън, Уисконсин, на 65-годишна възраст.