Тази книга е пъзел, а може би кръстословица, която едва ли ще реша изцяло. Ще започна не от триумфа на АББА, а от днешния ден на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид. Историята на АББА не е сензация! Тя е обикновена среща на необикновени таланти. Те преживяват своето лично Ватерло, но не се оставят то да бъде единствено. Историята им наподобява филм. Не холивудски, а шведски. В нея съжителстват елементи от великата северна сага, преплитат се триумф и трагедия, богатство и бедност. Спомнете си Нора на Ибсен или госпожица Юлия на Стриндберг. Каквото и да им се случва, те успяват да преодолеят себе си в преследването на своите мечти. Подобно на филмите на един друг велик швед, кинорежисьора и драматурга Ингмар Бергман, във филма на АББА има и болка, и светлина, и мрак, и така характерните за Севера неистовост и последователност. 

Историята на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид е дълбоко лична. Но тя има и своята публична страна. След 1974 година, когато никому неизвестните шведи печелят в английския град Брайтън наградата на песенния фестивал Евровизия с парчето „Waterloo”, животът им става твърде публичен. Той вече не им принадлежи изцяло, защото каквото и да правят оттук нататък, то ще бъде следено, коментирано, често изопачавано от медиите в целия свят. През 2006 година при първата ми среща с Фрида в швейцарското градче Цермат, където живее през последните години, тя ми каза: Да бъдеш публичен, значи да си готов да споделяш с другите.