В сътрудничество с Пол Белмондо и Софи Бландиниер

Жан-Пол Белмондо – легендата на френското кино, за пръв път нарушава обичайната си дискретност и решава да говори за себе си. Четейки спомените му – като се започне с белязаното от войната детство, училищните премеждия, трудните първи стъпки на актьорското поприще и се стигне до славата и върховете на кариерата - с изненада откриваме, че в живота великият актьор е тъкмо такъв, какъвто сме го виждали на екрана. Искрен, неподправен, безстрашен, щур, винаги готов да достави радост на себе си и на другите.

Преподавател по актьорско майсторство произнася строга присъда над лишения от традиционната мъжка красота студент: „Вие никога няма да държите в прегръдките си жена на сцената или в киното.“ Белмондо го опровергава и снима интимни сцени с най-красивите актриси от онова време. Опровергава и редица критици, които отначало виждат в него едва ли не клоун, като се издига на гребена на Новата вълна с До последен дъх на Годар и работи с най-забележителните режисьори на френското кино: Франсоа Трюфо, Ален Рене, Клод Шаброл, Луи Мал, Жерар Ури, Жак Дере, Анри Верньой, Жорж Лотнер, Клод Льолуш.

Най-голямото достойнство на тази автобиография, богата на интересни подробности, свързани с правенето на кино, пълна с любопитни епизоди на снимачната площадка и извън нея, е, че някъде между редовете ние сякаш виждаме жестовете и мимиките, сякаш чуваме гласа на оня Белмондо, който от филм на филм учи нас, зрителите, да бъдем себе си, да се наслаждаваме на живота, да бъдем свободни и да не се боим от нищо в името на тази свобода.