„Хилядолетната история на човечеството ясно показва, че прогресът не настъпва автоматично, а е следствие от решенията, които взимаме по отношение на технологиите. Новите производствени методи или средства за комуникация биха могли да доведат до всеобщ просперитет – но също така е възможно малобройни елити да обсебят ползите от тях. Това е въпрос на избор.

Напредъкът в селското стопанство в Средновековна Европа облагодетелства основно Църквата и аристокрацията, докато масата селяни тъне в нищета. През първия век от Индустриалната революция в Англия шепа предприемачи стават приказно богати – но доходите на работниците остават без изменение или дори се понижават. А днес дигиталните технологии и изкуственият интелект засилват неравенството и подкопават устоите на демокрацията посредством механизми като прекомерна автоматизация, събиране на огромни масиви от лични данни и безочливи технологии за следене и надзор.

Това негативно развитие не е нещо предопределено. „Власт и прогрес“ демонстрира, че посоката на технологичните иновации подлежи на контрол от обществото. Огромният научен и технологичен напредък през последния половин век може да възвести епоха на безпрецедентно и споделено богатство, но не и ако решенията относно бъдещето на човечеството се вземат от неколцина самозабравили се лидери на технологични компании.

Книгата на Аджемоглу и Джонсън предлага новаторска икономическа теория от най-висока проба. Но тя е и манифест за едно по-добро общество, в което напредъкът на технологиите създава реален просперитет за всички хора.