В средата на 80-те години от дъното на душата ми се надигна тревожно предчувствие, че бързо трябва да разкажа преживяното, защото идва ново време, в което всичко ще се промени и за всичко ще бъде късно. Така се роди „Убий Българина!“– книга за моето начало...“

Това са думи на Любомир Левчев, с които той ни въвежда в един роман от спомени – живи, ярки, каквито могат да бъдат само спомените от детството. В тази книга героят, сега от позицията на автор, се среща със себе си. Всъщност, среща се повторно със смисъла на своето начало, за да изповяда преживяното време като предупреждение на недобре разчетената История. И за да ни даде своята интерпретация на някои исторически събития през погледа на Лудия учител по история. Както при размесването на колода карти, така и тук, авторът редува случките от личния си живот с тези от обществения и политическия пейзаж, за да ни направи свидетели на любопитни подробности около събитията от 9 септември 1944 г., но и на смъртта на своя баща две години по-късно. Така, парченце по парченце, мозайката се нарежда и се появява първата част от историята на един динамичен, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности живот.